Науката, както и истината трябва да бъде проста, ясна и очистена от всеки един боклук ♥ Любен КАРАВЕЛОВ
Любен Каравелов (1834 ~ 1879)
Науката не търпи ораторства
Когато си неудовлетворен от някого и когато не смееш да излезеш очевидно и да се бориш с него, то му напиши безименно писмо, изпсувай го, наговори му грубости и подлости, и твоето себелюбие ще бъде задоволено. Истина, че такова едно деяние би приличало на еврейска революция; само че ти и в това отношение оставаш непосрамен, тъй като твоята персона е незнайна.
Преди една неделя ние получихме из Виена такова едно писмо, което ни подсети следующата приказничка.
Веднъж няколко шопи отишли при софийшкият кадия да се сърдят; само че кадият бил терекия и изгонил ги със следующите думи:
– Дишаръ, хей кераталар* (* – Вън бре, негодници!)
Шопето си тръгнали, излезли из градът, качили се на планината и тогава чак се обърнали обратно и извикали:
– Ти си самичък керата! (негодник)
Безименният създател на гореказаното писмо ни упреква, че ние сякаш сме били неприятели на науката и на образованието, и продължава: „ Вие се карате на някой учени българи, че били писали високи работи и ги приклюнявате да пишат буквари. Има пък хора, безумни в действителност, които мислят, че и двете работи са през днешния ден належащо нужни за българският народ. ” Освен това писмото ни споделя, че ние („ Свобода ”, „ Отечество ”, „ Зора ” и „ Народност ” – (политически вестници) сме развалени хора и неприятели на народът си; а година Стоянов (само Стоянов) бил светец и почтен човек. Трябва да забележиме и това, че под писмото е подписана буквата К.
Да се обясниме в този момент. Ние в никакъв случай не сме говорили, че на българският народ не би трябвало тая или оная наука; говорили сме единствено, че дорде децата ни не научат букварът и аритметиката, то няма да схванат ни алгебрата, ни Хегеловата философия. Освен това ние атакуваме не на тая или на оная просвета, а на оная метода и на оня език, с които се пишат и превождат множеството наши български книги. Трудни и високи науки няма на тоя свят, има единствено сложни изложби, които не е в положение да смели нашият малко просветен корем. Науката е елементарна, затова и нейното ревю би трябвало да бъде просто и понятно. Ако тая или оная книга не е написана ясно и понятно, то тя никому няма да принесе изгода. Обязаността на всеки публицист и на всеки възпитател е да бъде елементарен и да приказва със своят личен език. Науката не търпи никакви ораторства и никакви схоластически мъдрословия. Който цени действителното познание, той би трябвало да бъде прост; а който търси истината, той би трябвало да я разгледва със своите лични очи. Само баснословните предмети и Лютеровите закони изискват риторически речи и двоесмислени изражения. Истинната просвета не търпи сходни неща. Всяка една просвета, която се не старае да открие истината, а гони каквато и да е цел – тя не е просвета. Науката, както и истината – която тя проповядва, – трябва да бъде елементарна, ясна и очистена от всеки един отпадък. Ето какви са нашите хрумвания за българската литература.
От: Събрани съчинения в девет тома. Том 5: Фейлетони, Любен Каравелов, изд. „ Български публицист “ 1966 година
Снимка: Любен Каравелов (1834 ~ 1879), Институт за литература при Българска академия на науките, lit.libsofia.bg
